Острият панкреатит е обратимо възпаление на задстомашната жлеза. Може да протече локално или да предизвика синдром на системния възпалителен отговор (SIRS), който да доведе до мултиорганна недостатъчност.
Етиологията му е идиопатична, но съществуват няколко предразполагащи фактора за възникването му. Към тях спадат:
Породна предразположеност съществува сред кучетата, като се засягат някои дребни породи – миниатюрен шнауцер, йоркширски и други териери.
Панкреасът се самосъхранява от произвежданите от него протеолитични ензими като ги складира под формата на про-ензими в зимогенни гранули и чрез отделяне на инхибитор на трипсина в своите ацини. В кръвната плазма, която изхранва жлезните клетки, се съдържат и няколко вида анти-протеази.
Ако повече от 10 % от трипсиногенът се активира и превърне в трипсин преди да напусне жлезата, трипсиновият инхибитор не може да контрира неговото действие. Това води до активиране на всички зимогенни ензими от трипсина и настъпване на възпаление на панкреаса.
За сега са установени 3 причини за ранно активиране на трипсина: хипотензия, оксидативен стрес и блокиране на панкреатичните канали.
При кучетата клиничното проявление на острия панкреатит варира между умерено до животозастрашаващо.
Наблюдават се главно летаргия, ано- или арексия, повръщане, дехидратация и болка в коремната област, изразяваща се в заемане на молеща се стойка – изпънати гръдни крайници, приведена глава и изправени тазови крайници.
По-рядко се установяват треска, диария и иктерус.
Във връзка с усложнения, настъпили поради панкреатита, могат да възникнат нервни признаци – панкреатична енцефалопатия.
При котките острият панкреатит не може да бъде разграничен клинично от хроничния панкреатит.
Най-често животните проявяват анорексия, повръщане, отпадналост, дехидратация и абдоминална болка, по-рядко иктерус и загуба на телесна маса.
Въпреки че се произвеждат в панкреаса, серумните амилаза и липази не могат да служат като доказателство за наличие на заболяването, тъй като се произвеждат и от други тъкани в организма.
При кучето обаче съществува специфичен тест, който измерва панкреатичната липазна имунореактивност (cPLI), базирайки се на специфично антитяло в серума. Когато cPLI е 400 μg/L или повече, ветеринарният лекар трябва да прояви съмнение за панкреатит.
Понижен контраст в дясната краниална част на коремната кухина.
Увеличен хипоехогенен панкреас с хиперехогенен околожлезен мезентериум. В някои случаи могат да бъдат открити и цистни образувания или хиперехогенни огнища в панкреаса, течност в коремната кухина или уголемяване на papilla duodeni.
трябва да бъде продължителна,
за да противодейства на дехидратацията, да възстанови и поддържа органната перфузия и да поддържа онкотичното налягане.
Препоръчително е да се използват Хартман, смес от кристални и синтетични колоидни флуиди или прясно замразена плазма, както и калиеви препарати за поддържане на електролитния баланс.
в началото трябва да включва медикаменти с бързо облекчаващо действие, например
бупренорфин в доза 0,01-0,02 мг/кг за котки приложен сублингвално или субкутанно
или
буторфанол в доза 0,1-0,5 мг/кг за котки подкожно.
За по-продължително обезболяване може да се постави трасдермална плака фентанил, чието действие е 72 часа.
е лекарствено средство с антиеметично и аналгетично действие, което самостоятелно или в комбинация с 5-НТ3-рецепторни антагонисти, като ондансетрон или доласетрон, премахва повръщането и гаденето.
Дозата му е 1 mg/kg sc или po, q24h. Когато повръщането престане, миропотамът може да се прилага в доза 2 mg/kg po q24h.
Препоръчително е при котките да се използва
омепразол 1 mg/kg po q12h,
тъй като той най-добре поддържа рh в храносмилателния им тракт.
В миналото на боледуващите от панкреатит животни е била предписвана гладна диета, но днес тя се отрича, не само защото състоянието не се дължи на свръхстимулация на панкреаса, но и защото непостъпването на храна в стомаха води до понижен приток на кръв към него, атрофия на вилите му и понижаване на имунната му бариера. Тези фактори предразполагат към утежняване на пораженията върху гастроинтестиналния тракт, като възникващите в резултат илеус и хипомотилитет усилват повръщането и диарията.
Затова се препоръчва стимулиране на храненето, а когато състоянието на пациента не позволява доброволно приемане на храна, трябва да се постави носно-хранопроводна сонда или езофагостома.
При кучетата основната препоръка е храната да бъде ограничена откъм мазнини, като съдържанието им трябва да бъде 20 гр. на 1 000 kcal, и да се избягват диети за регулиране на теглото.
За разлика от кучетата, при котките ограничаването на мазнините не се препоръчва поради нуждата им от арахидонова кисулина, а се препоръчва употребата на хипоалергенна храна.
Източник: S. Ettinger, E. Fieldman, E. Cote; 2016; Textbook of Veterinary Internal Medicine 8th edition.
Автор: Ивяна Станева Иванова, студентка 5ти курс, ветеринарна медицина, Тракийски университет.
Ще се радваме, ако споделите Нашата статия! Така повече хора биха обогатили своите знания!